Балкантурист Холидей
05:00ч. Тръгване от Минерална баня Ямбол.
Туристическата програма започва с посещение на Медицинския музей или по-известен, като Музея на здравето (Комплексът на Султан Баязид II).
Музеят на здравето (Sağlık Müzesi) е уникална институция (26 стаи), разположена в комплекса на султан Баязид II (управлявал от 1481 до 1512 г.) в Одрин. В него са пресъздадени стаите на болница от отоманския период. Това е второто по посещаемост историческо място в Одрин след джамията Селимийе.
Този музей, който е награден с „Европейски музей на годината“ в началото на 2000-те години, е по същество психиатрична институция, използвана по време на османското време, част от комплекса Beyazıt (Beyazıt Külliyesi). Той се отличавал с прогресивен или алтернативен подход към пациентите си. Вместо да ги закрепят в клетки с окови, което е било широко разпространено през това време, в тази институция са били изпробвани методи, като медитативна музика или цветни градини. В него се лекуват пациенти в продължение на над 400 години до 1909г. До болницата е разположено медицинско училище, в което се обучават лекари за Отоманската империя до края на XIX век. Болницата и училището формират един от най-важните медицински центрове в Близкия Изток.
Днес много от османските миниатюри от медицински учебници и други места и модели на пациенти са сред излаганите експонати. Входна такса – 50 турски лири.
Следва посещение на Джамията Селимие (Selimiye Mosque in Edirne), която е най-голямата гордост на турския град Одрин. Селимие, според някои мнения, превъзхожда по-хубост и внушителност дори Света София в Истанбул, като е призната за едно от най-високите постижения на ислямската архитектура.
Храмът е дело на Мимар Синан (1490 – 1588), главен архитект по времето на няколко султана, оставил след себе си около 400 джамии, мостове, медреси, хамами, аквадукти, фонтани и т.н. Селимие джамия е върхово постижение в работата на легендарния майстор Мимар Синан (Mimar Sinan). За произхода на Синан има доста различни теории и по-малко неоспорими факти. Според една от тях Синан е роден в Широка Лъка, Смолян и в легендата за Майстор Манол става дума именно за него. Според други теории корените му са гръцки или арменски, а той е роден в областта на град Кайсери, Мала Азия.
Селимие джамия, както и Сюлейман джамия (Сюлеймание джамия) в Истанбул са от типа на така наречените “султански джамии”. Според легендата Мимар Синан получил вдъхновение за великолепния шедьовър, който представлява джамията, докато гледал майчините си коси. Архитектът измайсторил чудни плетеници на всичките 384 тесни прозорчета на джамията по подобие на нейните плитки.
Джамията Селимие е построена само за шест години между 1569 – 1575 година. Заповедта за издигането на храма дошла от дванадесетия падишах на Османската империя – Селим Втори (Selim II), син на Сюлейман Великолепни. Съществува въпросът защо тази величествена джамия е издигната в Одрин, а не в Истанбул. Според легендата, Селим Втори получил видение на сън, в което Пророкът Мохамед му заръчва да издигне именно в Одрин джамията с плячката от битката с Кипър през 1571 година.
След това се отправяме към квартал Караагач. С широките си улици и колоритните къщи е едно от първите места, които си заслужава да се видят в Одрин. Изградените консулства през XIX век и завършената ж.п. линия през 1873 г. са допринесли за космополитното увеличаване на населението и за кратко време в този квартал се откриват множество ресторанти, кина, църкви, параклиси, училища и различни увеселителни заведения, с които Караагач се превръща в развлекателен център на Балканите, наричан „Малкият Париж“. Днес със старите си къщи и традиционните кафенета Караагач е малко и гостоприемно селище в близост до Одрин.
Там разглеждаме Паметникът на Лозанския договор, който е посветен на Договора от Лозана от 1923 г., открит през 1998г.
Лозанският договор (24 юли 1923) е мирен договор подписан по време на Лозанската конференция. По силата на Лозанския договор, Източна Тракия и гр. Смирна (днешен Измир) са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират и стават свободни за преминаване на търговски и военни кораби. Турция трябва да изплати дългове на османските народи. До подписването му се стига след война между Гърция и Турция. В хода на войната Турция изтласква гърците от Анадола и печели войната. В Лозана се свиква конференция и се стига до мирния договор, който се подписва от една страна от част от победителките в Първата световна война. САЩ не подписват този договор. С него се уреждат границите и териториите на Гърция и Турция. По силата на договора, сключен след края на Първата световна война, територията на Османската империя е намалена от 3 млн. кв. км до 783 000 кв. км.
Следва посещение на Старата ж.п. гара на Одрин. Тя е строена по модела на гарата Сиркеджи в Истанбул. Това е триетажна правоъгълна сграда с дължина 80 м. Строителството ѝ е завършено през 1914 г., но заради Първата световна война железопътното трасе се променя. В края на войната гарата остава извън границите на Отоманската империя. Датата на подписването на Лозанския договор – 24 юли 1923 г. – е важна в историята на гарата, защото договорът я връща на Турция като репарация за войната. Така гарата в квартала Караагач е получена от Гърция на 14 септември 1923 г. и отваря врати през 1930 г. Гарата продължава да функционира до 1971 г.
След това се отправяме към центъра на Одрин, където ще разгледаме Голямата синагога.
Сградата е проектирана от френския архитект Франс Дьопре (France Depré) в сефарадския неомавретански стил на бившия Леополдщатски храм във Виена – тогава най-голямата синагога в Европа. Стойността на обекта е 1200 златни лири. Открит е в навечерието на Пасха през април 1909 г. С капацитета си за побиране на 1200 вярващи (900 мъже и 300 жени в отделни помещения) тогава е най-големият юдейски храм в Турция и на 3-то място в Европа.
Синагогата е изоставена през 1983 г., след като по-голямата част от еврейската общност напуска града и емигрира в Израел, Европа и Северна Америка. Изоставената в руини синагога и прилежащите ѝ постройки са реставрирани за 5 години, което възлиза на стойност 5,7 милиона лири (ок. 2,5 млн. щ. долара).Тя е открита наново с тържество и шахарит (сутрешна молитва), с участието на много юдаисти и в присъствието на гости на 26 март 2015 г. На улицата край храма е опънат банер с надпис: „Добре дошли у дома, наши стари съседи!“
Следва посещение на българската църква „Св. св. Константин и Елена“. Църквата е построена е през 1869г. за по-малко от седем месеца и е ярко свидетелство за православната архитектура от онова време. Тя е построена от българи, преселили се от Тракия и Западна Македония в село Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия, днес в Турция. Главен майстор е бил Константин Казака.
Църквата е изцяло реставрирана в 2008 г. със средства на българската държава, на общини и фондации от България и много дарения от обикновени българи.
Отпътуване за България.
Цената включва:
• Транспорт с туристически автобус на фирма „Чапъра-ММ“ ЕООД;
• Екскурзовод по време на пътуването;
• Медицинска застраховка.
Цената не включва:
• Входни такси за посещаваните обекти;
• Разходи от личен характер;
